СКИЦА

бързо, красиво, истинско

Скицираме миговете през, които минава живота ни. Настроенията си. Емоциите. Скицираме истинската си същност. Скицираме душата си. Често се вглъбявам в себе си и се скицирам мислено, после се скицирам рисувайки. Не, не буквално себе си, само чувствата и емоциите си, мислите си ... А често ли сме на кръстопът, често ли главите ни се пръскат от мислене, от това че трябва да взимаме трудни решения, от това че трябва да мислим за това което следва, за това, че има и ден след утре? Да преценяваме хората около себе си, да мислим какво правим, какво следва, какво мислят "другите", какво чувстват, какво изпитват. Трудно ли е просто да правиш това, което искаш, да живееш така както желаеш, и да не мислиш ... Да не мислиш за нищо ... За никого ... Да нямаш скрупули и да се харесваш такъв какъвто си, и това ти себехаресване да кара "другите" да те харесват. Да нямаш ангажименти, да не си на кръстопът с 10 лъчи. 
Да нямаме разум и да нямаме съвест. Объркани думи. А може ли всички решения, които взимаме да са правилни? 

Да живей ... кое трябва* да живее?

*трябва - любима дума на максималистите