Изгоря като факла
за един тъжен човек чиято усмивка никога не слизаше от лицето
Може би вчера сте чули, а може би не, за пожарът в центъра на София, в който загина един възрастен мъж. Този възрастен мъж медиите определиха като "клошар". Този "клошар" винаги беше чист, спретнат и сресан. Поддържаше една от най-хубавите дълги и гъсти бяло-сиви бради на света. Винаги подрязана и сресана. Често ходеше с ризи и винаги миришеше на парфюм. Лекичко, не натрапчиво. Този "клошар" беше учител по математика. Преподавал е на майка ми когато е била ученичка. Знаеше всички съвременни, не съвременни, български и не български художници поименно, заедно с творбите им и кратката им биография. Казваше ми за изложбите, които предстояха. Цитираше автори като Шекспир и Бодлер. Когато бях малка ми разказваше уроците по история.
Беше беден. Пиеше. Пиеше от нелекия си живот. От тъжните случки, които с годините го състаряваха и разболяваха. За сметка на това беше най-веселият пиянка, не пияница. Всички го обичахме и се забавлявахме с него и историите му. Пийваше си биричка и си говореше с всеки, който имаше желание отивайки до магазина.
Този "клошар" никога не взимаше версии от магазините. Харчеше толкова колкото имаше. Ако нямаше за биричка, не се пиеше биричка. Освен, ако някой не му вземеше. А желаещите не липсваха, защото после посядаха да си поговорят.
Човекът, с чиито истории израснах вчера изгоря в собствения си дом. Задушен от дима, защото беше много трудно подвижен и явно не е могъл да излезе на време. Гледах го всяка сутрин отивайки на работа, как седеше с двете патерици на стълбите пред блока и пиеше кафе. Гледаше колите и трамваите и изглеждаше замислен.
Тъжното в тази история е, че голяма част от бедните и нещастни хора в България са с образованието на Чори. Тъжното е че повечето от тях някога са били преподаватели като него. Тъжното е че на неговото място можеше да е всеки един от тях.
На добрите хора им се случват лоши неща. Малцина успяват да задържат доброто в себе си и след тъжните си съдби. Да се усмихват и да се радват на това, което им е останало.
Плача пишейки този текст, защото днес отивайки на работа вместо двете патерици и кафето видях два черни изгорели прозореца. Две черни дупки в една нещастна душа.
Почивай в мир!
