"Време разделно"

българино защо толкова лесно и бързо забравяш?

Гледах "Време разделно" по телевизията майка миналия месец. Предполагам малка част от вас също. Казвам "малка", просто, защото по това време по телевизора даваха нещо от сорта на "Трансформърс" и сигурно ви е било по-интересно. Разбираемо е. На никого не му се гледа как са побивали пра-пра-пра дядо му на кол и са го разпъвали между четири коня докато не се разкъса на парчета. На никого не му се гледа как са отвличали момченцата още като пеленачета за да ги превръщат в кръвожадни българоубийци (такива, които безжалостно биха разкъсали майка си в името на чуждата вяра). На никого не е приятно да гледа възстановка на изнасилването на пра-пра баба му и мъчителното ѝ хвърляне в някоя дупка като безжизнен гол труп. 

Извинете ... И това не ви харесва да го четете нали? 

Особено толкова рано в този слънчев летен ден.

Не искате да помните! Не искате да знаете! Искате да приемате с отворени обятия насилниците си и да им благодарите, да падате на колене и да забравяте, да изтривате, да късате нелицеприятните страници от миналото си. За това ВИЕ, да точно ВИЕ не сте съгласни, че един такъв филм е взел първо място в някаква си класация, въпреки че точно ВИЕ сте го класирали там и вашите прадеди са "заснети" в тези кадри.

Безсрамни сте вие! И не заслужавате излюзорната си свобода! Радвате се и ликувате докато някакъв очилат другар се извинява безочливо, на турски помазник за това, че някога са сменили името му!

А кой се извини на теб българино за 500те години насилие и ужас? Никой! И няма да го направи, защото ти не го искаш и защото ти не си достоен да го приемеш, защото не го заслужаваш, защото рушиш историята си и я смиташ под прашните килими на безвремието.

Извинявам се за този текст.

Извинявам се, че помня миналото и ще науча децата си да го помнят чрез книгите и филмите.

И запомнете българи! Щом чествате дните на Ботев и Левски, не се срамете да гледате "Време разделно".

Сбогом.

на свободата на словото, на мира, 
на християнството, на исляма и на други

Ще се опитам да бъда кратка. Не за друго, а защото вече прочетохте достатъчно статии и гледахте достатъчно репортажи. Ще бъда кратка, защото живота явно е доста кратък. Ще бъда кратка и защото времето ви е ценно.

Някога ... преди много много години изкуството и хората, които са го създавали са били високо ценени. Някога те са имали уважението на високопоставените лица, на критиците. Шутовете в кралските дворци единствени са имали право да осмиват господарите си без да бъдат наказвани. "Господарите" не е дума, която използвам случайно.

Ще задам въпроси:

1. Осъзнавате ли какво ни очаква?

2. Осъзнавате ли идеята на това, че навсякъде изведнъж започнаха вълни от бежанци, дори и тук в нашата огромна и богата страна?

3.Осъзнавате ли че толерантността и невежеството ще ни затрият?

С всеки изминал ден, ние позволяваме на исляма да завладява малка част от държавите, домовете, екраните и душите ни. Думи като толерантност и човещина са неизменна част от ежедневните разговори по света.

Няма да анализирам ситуацията, няма да я обрисувам, няма да назидавам, да съдя ... Единственото, което ще кажа е че както вчера казахме сбогом на свободата на словото, официално, защото тя отдавна е загубена, така сега е време да кажем добре дошли на новите си господари. Тези, които имат силата да убиват по много наведнъж. Тези, които имат силата да затриват хора, които са известни в целия свят за да ни покажат, че нямаме право да изказваме мнението си гласно. Тези, които спират филми от екран, защото в тях има нещо, което не им допада. Тези, които проливат кръвта както на творците, така и на невинните хора по ЦЕЛИЯ свят.

Приветствайте новите си господари!

Поклонете се!

Мирувайте и бъдете толерантни!

Амин!

Изгоря като факла

за един тъжен човек чиято усмивка никога не слизаше от лицето

Може би вчера сте чули, а може би не, за пожарът в центъра на София, в който загина един възрастен мъж. Този възрастен мъж медиите определиха като "клошар". Този "клошар" винаги беше чист, спретнат и сресан. Поддържаше една от най-хубавите дълги и гъсти бяло-сиви бради на света. Винаги подрязана и сресана. Често ходеше с ризи и винаги миришеше на парфюм. Лекичко, не натрапчиво. Този "клошар" беше учител по математика. Преподавал е на майка ми когато е била ученичка. Знаеше всички съвременни, не съвременни, български и не български художници поименно, заедно с творбите им и кратката им биография. Казваше ми за изложбите, които предстояха. Цитираше автори като Шекспир и Бодлер. Когато бях малка ми разказваше уроците по история.

Беше беден. Пиеше. Пиеше от нелекия си живот. От тъжните случки, които с годините го състаряваха и разболяваха. За сметка на това беше най-веселият пиянка, не пияница. Всички го обичахме и се забавлявахме с него и историите му. Пийваше си биричка и си говореше с всеки, който имаше желание отивайки до магазина.

Този "клошар" никога не взимаше версии от магазините. Харчеше толкова колкото имаше. Ако нямаше за биричка, не се пиеше биричка. Освен, ако някой не му вземеше. А желаещите не липсваха, защото после посядаха да си поговорят. 

Човекът, с чиито истории израснах вчера изгоря в собствения си дом. Задушен от дима, защото беше много трудно подвижен и явно не е могъл да излезе на време. Гледах го всяка сутрин отивайки на работа, как седеше с двете патерици на стълбите пред блока и пиеше кафе. Гледаше колите и трамваите и изглеждаше замислен. 

Тъжното в тази история е, че голяма част от бедните и нещастни хора в България са с образованието на Чори. Тъжното е че повечето от тях някога са били преподаватели като него. Тъжното е че на неговото място можеше да е всеки един от тях.

На добрите хора им се случват лоши неща. Малцина успяват да задържат доброто в себе си и след тъжните си съдби. Да се усмихват и да се радват на това, което им е останало.

Плача пишейки този текст, защото днес отивайки на работа вместо двете патерици и кафето видях два черни изгорели прозореца. Две черни дупки в една нещастна душа. 

Почивай в мир! 

За илюстрациите
в детските книжки

или: защо има значение, кой ги рисува

Когато бях малка обожавах да чета приказки. Една от двете ми прекрасни баби, лека им пръст, работеше в издателство. Благодарение на нея имах почти всички детски книжки. Тези, които исках да прочета, но ги нямаше, баба отиваше и взимаше от библиотеката. Когато бях на село си спомням, че до леглото ми седяха две купчини с книги. Едната беше с приказки, а другата с двама от любимите ми български автори -  Елин Пелин и Йордан Йовков. За три месеца изчитах толкова много, че се потапях изцяло в необятния свят на книгите. Живеех в тези текстове. 

Имах любима книжка на Александър Пушкин. Беше красива. Формат А4, с твърди бели корици и най-красивите илюстрации. Детайлни пейзажи, дървета с красиви богати корони, в чиито клони се преплитаха различни сюжети от книгата. Препрочитах я почти всяка седмица. Отново и отново. И гледах илюстрациите, гледах ги им се наслаждавах с часове. Искаше ми се, когато порасна да мога да правя такива илюстрации и рисувах ли рисувах хиляди листчета А4 с дръвчета и пейзажи. 

Имах, обаче, книжки, които никак не ми бяха любими. За съжаление не заради текстовете им, а заради илюстрациите. Автор на илюстрациите на почти всички мои любими текстове, беше един и същи художник. Няма да споменавам името му, защото идеята на текста ми не е да хуля конкретни хора. Когато бях на 8, започнах да чета "Лешникотрошачката". 

Обичах да чета преди лягане. Не я завърших, защото всеки път когато поглеждах корицата и илюстрациите ме хващаше страх от "съществата", които бяха нарисувани там и много трудно заспивах. Опитвах се да се преборя с него, но една вечер реших, че няма смисъл. Затворих я. От купчината взех "Индийски приказки". Погледнах корицата. Успокоих се. Прочетох няколко страници и заспах спокойна.

Поради такива причини започнах да чета книгите с такива илюстрации през деня. Прелиствах много бързо страниците с картинки и просто четях текста. А всъщност повечето деца не четат ли заради картинките? Имаше и други книжки чиито илюстрации не ми харесваха и оставяха у мен лош спомен за текста, който допълваха.

Чудех се защо илюстрациите на всички книжки не бяха еднакво красиви. Не беше нужно да са цветни. Просто да са приятни и весели. Детайлно изпипани или пък скицирани, но със замах и хубаво послание. 

Днес все още препрочитам старите си детски книги. Наблюдавам разликата във възприятията си към текстовете и поуките. Как зряло може да погледне човек на приказка писана за 9 - 10 годишни деца. Днес като завършил художник гледам илюстрациите в книгите. Знаете ли? В тях не усещам разлика у възприятията си. От кориците гледат същите плашещи същества. Гледат неприветливо. Погледите им не ме подканят да отворя книгата и да започна да чета. Напротив. Подканят ме да я оставя на страни. Не знам дали това се дължи на спомените ми от малка. Не знам дали съм била прекалено страхлива или съм отделяла прекалено много време на детайлите. За мен илюстрацията в детската книга е свещена. Тя трябва да бъде красива и топла. Когато не е такава тя плаши децата. 

В комерсиалния свят бихме нарекли това лоша реклама.

Пиша този текст, защото все още има български таланти, чието призвание е да рисуват за децата. Дано да съумеят да оставят хубавите спомени у тях. И един ден те - порасналите деца, да пишат за красивите им илюстрации с любов и носталгия към детството си. Както аз пиша с любов за всяка страница от книгата на Пушкин с приказки.

За магарето Марко

което седя под дъжда. Ах горкото магаре, ах горките българи

За хората в България на кой му пука, бе? За децата на България. За просяците на България. За нищетата, за бедността, за тъгата? Защо все гледаме по-напред отколкото можем да стигнем? 

Бежанците:

Ние собствените си деца не можем да нахраним, собствените си хора не можем да подслоним, да им намерим работа, пенсионерите ни умират от глад. Изоставените деца на България циганчета или не, живеят в нечовешки, в зверски условия, ние сме се затичали да помагаме на бежанските деца. Не че не ми е жал - напротив. Жал ми е, мъка ми е че света е пълен с ужаси, глад и мизерия. Съжалявам ги, разбирам ги. Но точно ти ли клета майко България се намери да отделяш за бежанците... Точно ние ли се намерихме да отделяме от насъщния? Абе хора, замислихте ли се, че се направиха общежития за бежанците по-бързо отколкото за хората в Аспарухово след потопа? Осъзнахте ли, че за тия общежития ние дадохме пари, а за онези на бежанците даде държавата? Затичахте се да носите дрехи и храна, после плакахте, че не ги искали и ги хвърляли. В колко български дома за деца отидохте да дадете дрехи? Колко домове на мъката и мизерията обиколихте в страната си?  

Магарето Марко:

Загрижи ли ми се за магарето Марко! Горкото животно. Било е на дъжда. А знаете ли колко Гошковци, Пешковци и Марийки ги валя дъжда свити на кълбо до някой контейнер под прозореца ви, докато гледахте телевизия на топло бе хора? Наистина ли се събрахте да правите петиции за опазване на кокошките и магаретата в Big Shit? Вие на село били ли сте? Магарета на дъжд виждали ли сте? А имате ли идея за какво се ползват мулетата всъщност? Явно не!  Като ядохте пържолите на нова година плакахте ли за Прасчо? Петиция събрахте ли? Вземете се замислете каква част от пияниците и клошарите по улиците са завършили консерватория или са преподаватели по литература и математика! Колко пъти им дадохте дъждобран да не ги вали? Засрамете се!

За билбордовете с кученца:

И за финал любимите ми билбордове с кученца тип "Вземи ме вкъщи"
Що не вземете да сложите едно окаяно детенце и да му напишете "вземи ме вкъщи"? Тия на около годинка, целите в сополи и нахапани от комари също са милички и сладички. Ааааааа имало и такива, билбордове - за дечица. Извинете, значи само аз виждам да преобладават тези с кученцето!

Чудя защо никога не си свършваме работата постепенно, стъпка по стъпка. 

Като си оправим собствената държава съм съгласна да оправим и останалите държави. Като намерим дом на децата по домовете съм съгласна да намерим и на кученцата ...

И пичове, бъдете сигурни че на магарето Марко в Big Brоth -пардон- SHIT ще му е 100 пъти по добре отколкото на клошара дето е навирил крака от контейнера пред блока ти!

Да живей живота дето уж го живеем и принципите дето уж ги защитаваме!

ОБЗОР

световното в Бразилия през призмата на женския поглед

Изтърколи се и това световно, изпразни улиците и напълни заведенията по Витошка. Собствениците пируваха. Всички разбирачи се събудиха от зимния си сън и започнаха да пълнят он лайн пространството с квалифицирани коментари и статии. Всички мъже значително увеличиха размера на бирените си коремчета, за съжаление жените им също. 

Аз нали съм жена и не би трябвало да коментирам футбола. Да обаче точно, защото съм жена ще правя на пук. Пригответе се започвам. 

Наблюдавахме едно от най-интересните световни досега. Пълно с обрати и неочаквани краища. Резили, кръв и пот.

ДУЗПИте

Започнахме с резилите още в първия мач на Бразилия и Хърватия. Бонус дузпата за отбора на Бразилия повлече крак и световното можеше спокойно да се нарече "Световното на дузпите". Къде заслужени, къде не... Важното беше да има дузпи.

ПРОДЪЛЖЕНИЯта

Уау, изумително, но победителя на мондиала, Германия взе мача в продълженията. Наистина щях да се учудя, ако не беше станало така. Очакваше се, че ще се стигне и до дузпи, но не успяхме съвсем да изпълним нормата. За това спокойно може да наречем световното и "Световното на продълженията".

СЪДИИте

Я да видим сега, колко точно съдийски грешки имахме тууук: 1, 2, 3, 4, 100, 5000 ... Май не се сещам повече. Да, около 5000 мисля, че са близо до истината. А сега сериозно. Съдийска безотговорност, съдии с очевидна нужда от очила или лещи, абсолютно безхаберие и наглост. Ще дам само и единствено примера с мистър Суарес, изтъркано или не, нарушението на младежа, дори не беше отчетено като такова, камоли да бъде наказано, а мачът между Италия и Уругвай за мен -  най-осраният (без извинение) благодарение на Свети Съдията.

ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДОМАКИНИТЕ

Няма да напиша нищо, ще оставя един празен ред отдолу. Мисля, че ме разбрахте.

"                                                                                                                                                !"

Само едно, ако някой певец отново се появи на откриване на световно със стайлинга на Пит Бул, ще се откажа от тоя свят ... честно ...

БОЙ-ят

Много бой, много нещо. За моето крехко женско сърце (обожаващо бокса) имаше повече кръв от необходимото. Ха-ха лошото е, че течеше от едни и същи хора. Както майка ми каза за Швайни: "Жив е той жив е там на тревата, облян в кърви лежи и пъшка!"

ПАДЕНИЕТО НА ГОЛАДЖИЙТЕ

Контузии и срам от голаджийте тази година. Контузен Роналдо, контузен Неймар, нацупен и недостатъчно продуктивен Меси и т.н. Изпуснати положения, изпуснати голове, някои дори изпуснаха един от ритниците на живота си на финала. Общо взето фрактурите, които нанесох по черепа си удряйки главата си с длани няма скоро да отминат. 

ПАДЕНИЕТО НА ФАВОРИТИТЕ

Безапелационно падение, срам, резил ... направо огромен резиляк за фаворитните отбори. Да паднеш на четвърт финал със 7:1, да си Бразилския национален отбор и да си домакин, е това не се случва всеки ден! Забранете футбола в Бразилия. И не само те, Португалия, Испания, харесвам ги или не, все пак не са отбори от вчера. Особено испанците, миналогодишните шампиони, да отпаднат позорно в групите ... shame on you, но то така става като решиш, че си хванал Господ за шлифера и се държиш като имбецил.

МЛАДИТЕ НАДЕЖДИ

Родригес, Родригес, Родригес, Родригес, Шакири, Оскар, Götze, Götze, Götze, Götze - златното момче на Германия ....

ИЗДИГАНЕТО НА ВРАТАРИТЕ

Световното беше на вратарите! Те изтриха срама от немалко чела, а някои от тях изкараха не еден мач само на собствените си ръкавици. Гилермо Очоа, Тим Хауърд, нашето момче Райс Мболи и разбира се Нойер. Момчетата разбиха всички очаквания. Едно голямо Браво!

ТРОФЕЯТ НА МЕСИ

ХахахахахаХАХАХАХАХАхахаххаахахахаххахХАХАХАХА... ох, чакайте че се просълзих...

ГЕРМАНИЯ

Ниво, сила, конструктивна игра, ясна цел, и четвърта световна титла! Браво и на вас момчета, Отборът, с главно "О"! 

ХОЛАНДИЯ (мои лични дерзания)

Да си кажа правичката, много ме е яд за холандците, но те също показаха КЛАСЕН футбол. С две думи добре, че сме европейците на тия световни бе!

И все пак световното си е емоция, с минусите и плюсовете си. По БНТ даваха мачовете ни от световното през '94. В този срещу Мексико сменяха вратата около 30 минути, защото един тип се заби в нея и скъса мрежата. Толкова мило ми стана. Може би това вече няма как да се случи, но се случват далеч по неприятни неща.

Наблюдавахме световното на непрофесионалните решения, съдийските грешки, паденията, дузпите, скандалите, посинените очи, червените картони, пффф, няма да продължавам, защото изпускам много. Не че винаги не е така, но този път беше доооста в повече. За сметка на гадостите обаче, имаше много голове, доста напрежение, адреналин и някоя и друга спечелена пара, естествено загубената беше повече.

Толкоз, сега ще сложа най-подходящата илюстрация към този текст, благодаря на този, който я е създал!

Футбола да живей!

КРАЖБАТА!

или "Как се присвоява изкуство из facebook-а?"

Да живеят социалните мрежи! Те ни дават свобода да бъдем близо до известните, до хората, които няма как да срещнем в ежедневието си на улицата, отивайки за хляб, до близките си, които са в чужбина и т.н., и т.н.. Те съкращават разстояния от хиляди километри и ни позволяват да стигнем от тук до САЩ за части от секундата. Даам, изключвайки зависимостта към facebook до, която сме се докарали, в него има много плюсове и малко минуси.

А сега историята:

Наскоро рисувах една мацка, изпратих й картинката, тя явно я е харесала и я постна на стената си с линк към моята страница във facebook и едно благодарствено изречение. Супер. Отварям да видя аз, какво се случва около моето изкуство по света. Виждам че след моята картинка е постната друга черно-бяла. Заглеждам се и какво да видя?! Моята картина, но кропната, така че водните й знаци да не се виждат, завъртяна и мината през grayscale-а на фотошоп. Изпратена и представена за авторско изкуство от някой си Бен. Чудесно! От една страна ми е някак "гордо", че явно въпросният е харесал творението ми за да го ... каквото там, от друга страна, обаче това си е чиста кражба. Без значение колко филтъра на фотошоп е сложил върху картината ми, тя си остава моя. Като се сетя и сравня колко часове съм отделила да направя само татуировките на Makani и колко време му е отнело на него, просто да я направи черно бяла...

Преди не слагах водни знаци, защото смятам че ми загрозяват труда, но напоследък се замислих, че няма да ми е излишно да го направя. Иронията е, че първия портрет на който сложих воден знак беше този на Makani, съответно точно той беше "задигнат". Явно няма какво да спре джамбазите.

Разбира се няма да се оплаквам. В крайна сметка аз сама съм изпратила тази картина в социалната мрежа. Все пак сама съм си направила страницата във facebook за да споделям изкуството си с хора, които не познавам и да се промотирам - пак сама. Доброволно качвам всичко.

Пиша това, за да сме наясно, че наглостта е безкрайна. Пиша го за да сме наясно че всичко се случва и, че някъде на края на света, в съседния град, или в офиса до вас, някой Бен краде изкуството ви и го представя за свое. И не, не превръщам мухата в слон, няма да се обръщам към съда в Хага, но все пак мисля, че е редно да се обръща внимание на такива неща, и да не се подминават току-така, някой ден, някой Бен, може да спечели вашите пари и да отнесе вашата слава наготово.

П.П. Приятели творци, моля ви пазете се от Бен! 

Интернета да живей!

ORIGINAL

NO ORIGINAL!

разбирателствоТО

да успокоим нервите

Днес.
Днес ще бъда спокойна. Днес ще облека красивата си пола, дълга до земята и няма да обуя обувки. Днес ще изляза навън без никакъв грим. Днес ще взема голямата платнена чанта и ще я натъпча с добри намерения, щастие, усмивки, радост, любов, разбирателство и един малък джобен вентилатор.  Днес ще отворя чантата по средата на поляната, ще пусна от нея, само разбирателството,  ще взема вентилатора и ще го включа срещу него за да го разпръсне навсякъде. Ще танцувам в кръг под слънчевите лъчи. Днес ще прибера вентилатора, ще затворя чантата, ще си отида в къщи и ще я сложа в скрина. Днес ще легна и ще заспя сладко върху затворения му капак. 
Утре. 
Утре ще се събудя и няма да има нужда да ходя отново на поляната за да пусна останалото от чантата, утре всеки до когото се е докоснала малката частица разбирателство, вече няма да има нужда от останалото в нея, защото ще си го набави сам, затова няма да отида на тази поляна, но ще гледам през прозореца на малката си къща, ще гледам към вас ... и ще се усмихвам.

П.П. Днес няма да има илюстрация, това което вие си представихте е най-хубаво нали? 

Разбирателството да живей!

АЗ

мисля да се напия

Започвам културно. Наближава 14ти февруари и всеки го свързва с двама светци: св. Валентин и св. Трифон (св. Зарезан също, но така стават трима и положението става сложно). В крайна сметка, всеки има право да си празнува, каквото иска. Ако за някой 14ти е повод за пиянска вечер - добре, ако за друг е причина за покупка на подарък и красива вечеря в скъп ресторант - пак добре. Въпроса е, че можеш да ги съчетаеш в едно. Вечеря в скъп ресторант + подарък - скъпо вино + безпаметна пиянска нощ изпълнена с креватна гимнастика до зори. Но защо да го правиш? Можеш просто да си прекараш 14 като всички останали дни: седейки пред телевизора след работа и пиейки бира със стайна температура, от грамадна домашна халба. "Да, ама не" е казал Петко Бочаров, и е бил много прав. Как ще си празнуваш в къщи след работа, бе, като 14ти е в ПЕТЪК? Вдигай гълъбите и заминавай! Веднага! Да виждам само прахта, която се вдига след теб от скорострелните ти нови обувки! Изчезвай заедно със скъпото вино или безплатната домашна ракия, в която посока искаш и с чиято компания предпочиташ! Заминавай със лумпените или половинката си, ходете, празнувайте който празник искате, въпроса е ДА СЕ НАПИЕТЕ!  Ама така, хубаво, запомнящо се, после да ви има в google, под кодовата дума "drunk". Аз лично мисля да се напия и да съчетая всичко в едно както винаги, повече Трифон, по-малко Валентин! По здравословно е, за нервната система и емоционалното състояние! Разбира се подаръци не връщам и вечеря не повръщам! Да се знае!

Ферментацията да живей !

ОХЛЮВИ

бавни, но славни

Да, хората-охлюви са спокойни и щастливи. ТЕ нямат проблем с времето и не се натоварват от околните. ТЕ живеят спокойно и необременено. ТЕ не се влияят от крайните срокове. ТЕ имат невероятната способност да превръщат всеки прост разговор в безкрайна дискусия. ТЕ правят живота ни напрегнат, защото НЕ са напрегнати, защото НЕ бързат за никъде и това дразни ужасно ... ТЕ съществуват за да бъдат балансьори. И то вселенски. Балансират между хората, които ги разбират и са като тях, и тези,които не могат да ги понасят. ТЕ обикновено са щастливи. Изглеждат и се чувстват така. Винаги се усмихват. Затова са така дразнещи, нали? ...
Ако разбрахте малка чест от голямата идея за съществуването на хората охлюви, то вие не сте един от тях. Ако бяхте нямаше да се замислите за това и да изгубите 3 минути от ценното си време в четене, вместо в пиене на кафе и приятно изкарване с приятели - охлюви.

Да живей спокойствието.

СКИЦА

бързо, красиво, истинско

Скицираме миговете през, които минава живота ни. Настроенията си. Емоциите. Скицираме истинската си същност. Скицираме душата си. Често се вглъбявам в себе си и се скицирам мислено, после се скицирам рисувайки. Не, не буквално себе си, само чувствата и емоциите си, мислите си ... А често ли сме на кръстопът, често ли главите ни се пръскат от мислене, от това че трябва да взимаме трудни решения, от това че трябва да мислим за това което следва, за това, че има и ден след утре? Да преценяваме хората около себе си, да мислим какво правим, какво следва, какво мислят "другите", какво чувстват, какво изпитват. Трудно ли е просто да правиш това, което искаш, да живееш така както желаеш, и да не мислиш ... Да не мислиш за нищо ... За никого ... Да нямаш скрупули и да се харесваш такъв какъвто си, и това ти себехаресване да кара "другите" да те харесват. Да нямаш ангажименти, да не си на кръстопът с 10 лъчи. 
Да нямаме разум и да нямаме съвест. Объркани думи. А може ли всички решения, които взимаме да са правилни? 

Да живей ... кое трябва* да живее?

*трябва - любима дума на максималистите

ЛЮБОВ

прекрасна и истинска

Вчера имах удоволствието да бъда на сватбата на двама души, които със сигурност както каза Dj-я са най-влюбените в София, на балканите, в Европа и околията! Докато гледах колко ги обичат приятелите и близките им, докато чувствах това, което те изпитват по между, си мислех ... Мислех си че много "млади" постъпват глупаво и прибързано. Правят семейства прекалено рано, хвърлят се без да мислят, без да се познават. Гледах Ради и Ели и за първи път бях сигурна, че ще бъдат щастливи ... много щастливи, много време. Седейки навън на по цигарка с майката на булката, си спомнихме, че аз бях на 10 години когато те двамата се събраха. Да! 13 години заедно! Да, 13 години на разбирателство и малки компромиси! Да, 13 години, в които хората се опознават, виждат недостатъците и "кусурите" си, живеят заедно достатъчно дълго за да не се изненадват от това, че единият не си мие чинийката след вечеря или, че другият подвиква доста силно докато гледа мач. Хора моля ви мислете ... времето лети, но вас никой не ви гони!

Разума да живей!

CENSURED

18+

Да тази публикация е скрита за брат ми, който е на 10 ... Ако той, обаче, напише "секс" в google тя ще му се стори като разходка в парка с връстниците му ... Когато гледа детски канали по телевизията най-забавната смешка е как някой е пръднал - цитирам, как някой псува или млад момък облечен, като момиче заради карнавал в гимназията. П*рното, което се разнасяше из коридорите в училището му, когато беше 3ти клас, и едно момченце (ще го нарека произволно Петко), което пъшкало от задния чин, докато класната преподавала урок по БЕЛ. Билборд - надуваема секс кукла със заврян микрофон в устата, невероятен медиен шедьовър. Филм за куртизанки в 15 часа в неделя по централна телевизия. Спирам! Аз цензурирам!

Цензурата да живей!

Dotted Animals

Точки, чертички, балончета

Текстурите са любими. Формите също. Линиите - къдрави, пунктирани, прави, криви. Точките. Квадратите - запълнени, празни, преливащи, големи, малки. Всичко това и още много събрано на едно място, образуващо образ, който можеш да познаеш завит на кълбо на дивана в хола или заровил муцунка в локвичка вода в парка. Образуването на реалните форми с помощта на геометрията е прекрасно усещане. Най-приятно е да ти кажат, "а това не е ли Томчо" или пък "Този прилича на Ръсел". Снимката запазва спомена - рисунката раздвижва мозъка ;)


Геометрията да живей!

за още точкови любимци 

https://www.facebook.com/pages/Portraits-by-Nia/506067816127991

Винтидж

има неща които никога не излизат от мода

Модата е абсолютен еквивалент на кръговрата в природата. Винтиджът е начин на живот. Започвайки от грима, минавайки през дрехите, бижутата, прическите, бельото и стигайки до музиката, филмите, танците, напитките. Как можем да не забележим нещо, което е толкова красиво.